Пределна полезност и потребителски избор

ЛЕКЦИЯ №6

Пределна полезност и потребителски избор

Потребностите са израз на човешката природа. Те са една непрекъснато възпроизвеждаща се и  развиваща се система и тъкмо от тук произтича проблемът за оскъдността. Проблемът на потребителя какви и колко блага да потребява в съвремената икономическа теория се разглежда от позициите на субективно психологически подход. В центъра на изследването при този подход е индивидът с неговите потребности. Субективният подход се основава на няколко основни категории: потребност, благо, полезности, ценност.

Потребността е субектовно усещане, състояние на неуравновесеност, който човек се стреми да преодолее. Тя има качествена и количествена определеност. Количествената определеност е свързана със степента на задоволеност или на насищане на потребностите. Колкото по-здрава е една потребност, толкова по-ниска е степента на найната интензивност. В икономическата теория във връзка с потребностите се появяват два закона на Херман Х. Госен: първия се отнася до една единствена потребност, а втория до съвкупността от потребност.

Първия закон на Госен гласи, че в процеса на потребление интензивността на една потребност намалява до пълното й насищане.

Втория закон на Госен се отнася до цялата съвкупност от потребностти и гласи, че когато човек задоволява съвкупност от потребности и разполага с ограничени възможности за това, той така организира потреблението си, че в неговия край всички потребности имат приблизително една интензивност.

Благо – полезността на едно нещо го прави благо.

Полезност – това е възможност за се задоволи определена потребност. Полезността има субективна основа и зависи от субективността на потребителя. При анализа на потребителският избор се правят следните допускания:

- Колкото едно благо е увеличено, толкова неговата полезност е по-голяма

- Благата са делими в процеса на употребата им.

По отношение на благата също са въведени два закона на Госен:

-        Първия се отнася до плезността на само едно благо. Законът гласи: при потреблението на едно делимо благо, полезността на последователно потребяваните му части намалява.

-        Втория закон на Госен гласи при задоволяване на определена съвкупност от потребности с ограничени блага потребителят така организира потреблението си, че в неговия край всички блага имат приблизително една полезност.

При анализа на потрбителският избор могат да се приложат два подхода: кардинален и ординален

-        Кардинален – оценява се полезността на всяко благо по отделно, чрез присъждане на условни оценки в т.н. ютили. За да бъде демонстриран кардиналния подход ще използваме данните от следната таблица:

Количество благо	Au	Mu	Au
1	100	-	100
2	180	80	90
3	240	60	80
4	280	40	70
5	300	20	60

Пределна полезност – това е прираса на общата полезност получен в резултат на потреблението на една допълнителна част от едно благо.

Ценност – свойство на благото, което произтича от полезността. Ценността има субективен характер. Това е полезността на последното влязло в употреба благо усложнена с представата за оскъдност.

Става дума за индивидуална, субективна оценка. На пазара ценността е израз на обобщена оценка на множество потребители. Тя се определя от общественото потребителско потребление.

Потребителски излишък – разликата между полезността която придава едно благо на обществената ценност, която е формирана на пазара за това плаго. Икономическите блага обаче са оскъдни, костват разходи и потребителят може да има толкова от тях за колкото е склонен да плати, т.е той може да има толкова блага и в такива количества, колкото му позволи неговият бюджет. Възниква въпроса кога и при какви условия потребителят може да оптимизира своя избор при съществуващите бюджетни ограничения. Отговорът е, когато един лев похарчи за поредната част от едно благо му носи точно толкова полезност, каквато поредният лев похарчи за друго благо. Това означава изравняване на т.нар. претеглени пределни потребности. Претеглената пределна полезност – това е отношението между пределната полезност на благото и неговата цена. Така условието за равновесие на потребителя при кардиналния подход е изравняване на притеглените ценности:

Mu₁:Mu₂:…:Mu_n = P₁:P₂:…:P_n