Избор и ограничения в икономиката

ЛЕКЦИЯ №2

Избор и ограничения в икономиката

Избор и ограничения в икономиката: основна категория в икономическите науки е оскъдността, разбирането, че всички икономически блага т.е. благата, които имат икономическа оценка са оскъдни. Благата, които нямат такава оценка и са свободно достъпни се наричат свободни блага.

Оскъдност се поражда от несъвпадението и разминаването между желанията на хората за блага и услуги и възможностите за тяхното задоволяване. Точно поради оскъдността всеки конкретен начин за използване на даден ресурс коства пълен или алтернативен разход. Пълният разход за конкретния начин за използване на даден ресурс е най-високо оценена жертва на алтернатива, която е била пренебрегната.

Когато наличните ресурси на едно общество се използват напълно при възможно най-високото достигнато технологично и ефективно ниво т.е. без да се разхищават ресурси, а тогава не е възможно да произведем повече от една услуга и продукт без да намалим производството на други стоки и услуги. В този случай се казва, че икономиката функционира на границата на производствените си възможности т.е. напълно уплътнява потенциалните си възможности. За да демонстрираме това, използваме модел на икономика, в която се използват две блага.

Границата на на производствените възможности може да се премести в дясно и нагоре само ако се увеличи производствения потенциал. Факторите, които могат да повлияят са капитал, инвестиции, технологически потенциал.

Във връзка със закона за оскъдността се проявява закона за нарастващата цена. Той произтича от обстоятелството, че факторите на производството имат различни производства при различни алтернативи на тяхната употреба. Законът за нарастващата цена гласи, че когато производството се движи по кривата на производствените възможнисти (от чертежа) всяка единица допълнително произведена алтернативна стока струва все повече жертви количество от другите стоки.

Обществото се нуждае от огромно разнообразие от стоки и услуги, а непрекъснато растящите потребности на хората още повече поднасят за нарастването на това многообразие.

Най-мощната икономика в света не е в състояние да произвежда цялото това многообразие от продукти и услуги, трябва да прави избор как, колко и за кого да произвежда. Основните въпроси в икономиката са: „Какво?”, „За кого?” и „Как?”. Отговорът на основните въпроси в икономиката завоси от възприетите приоритети и принципи на нейното управление, този отговор може да зависи само от държавата. Може да зависи само от пазара, но няма реален пример на често пазарна икономика. Съвремените икономики за смесени, въпреки че открояват модели от типа – американски тип икономика, китайска, скандинавска. Отговорът какво да се произвежда в пазарната икономика се дава от пазара и тъсенето, произвежда се това което се търси от потребителите. Отговорът на въпроса как да се произвежда е въпрос на технологичен избор, но при господство на пазара, той е обвързан с критериите за ефективност и икономичност. Ефективността изисква съпоставка между ефекта и разходите за постигането му т.е. на единица изразходван ресурс да съответства възможно най голям ефект: Е = ефект/разход . „Е” – ефективност.

Икономичността предполага единица ефект да бъде достигнат с по малко разходи: Ик = разход/ефект . „Ик” – икономичност.

Важно е постигането на възможно най-големи резултати на вложените ресурси. Смята се, че основният мотив на учасниците в икиномическите процеси, в условията на пазарна икономика е именно стремежът на максимална чиста изгода. Отговорът на въпроса „За кого да се произведе?” е обвързан с проблемите на разпределението, неравенството и бедността. Пазарът дава един единствен отговор на този въпрос – произвежда се за този, който може да плати, но съвременното общество се движи и от други мотиви и подбуди освен чисто икономическите и тогава се налага компромис на пазарните принципи.

Привържаниците на пазара твърдят, че цената на социалните мерки, на преразпределението е загуба на ефект.

Икономическата теория е призована да обогатява признанията на хората за стопанския живот. Това тя постига чрез основните функции, които са познавателна, светогледна, методологична и практическа.

Познавателната функция се изразява в това, че икономиката формира представите за категориите в иконимиката, за принципа на поведение на участниците в стопанския живот.

Светогледна функция – на икономическа теория се изразява с това, че тя влияе върху формирането на възгледите и представите в стопанския живот, не само в икономиката.

Методологическа функция – тя се заключва в това, че общите или фундаменталните икономически знания са основата върху, която се развиват отрасловите и финкционалните икономически науки.

Практичската функция на икономическата теория се заключва в умението, теоретичните знания да бъдат трансформирани в пеактиката.

В икономическата теория за изведени някои основополагащи принципи на мислене:

Пъви принцип е че някои блага са оскъдни, за това придобиването на всяко иконимическо благо коства разходи – „Няма такова нещо като безплатен обяд”.

Втори принцип: принцип на икономическо мислене е че решенията трябва да са целесъобразни и икономизирани и не могат да са икономизирани, ако не са целесъобразни.

Трети принцип: икономическите решения се влияят от промените в мотивациите на участниците в стопанския живот.

Четвърти принцип: мисленето е маржинално.

Пети принцип: всяко икономическо действие или бездействие има иконимически сфери, които се прилагат към първоначалните.

Шести принцип: информацията е ресурс, както всичко останало и коства средства за набавянето си.

Седми принцип: надеждността на всяка теория се проверява с практика.