ЛЕКЦИЯ №7
Криви на безразличие и равновесие на потребителя
Ординатния подход се основава на изходното предположение, че потребителят е в състояние да подреди, да степенува своите предпочитания към благата като използва ординалните числа „първи, втори, ....” като показва че предпочита една съвкупност от блага пред друга. Така не се налага полезността да бъде измервана количествено, а само да се покаже, че потребителят предпочите един набор от блага пред друг. Съвкупността от блага, които потребителят включва в своя избор се нарича потребителска кошница. Нека предположим, че потребителският избор включва потрбителска кошница само от две блага в различни комбинации.
Възможните комбинации от благата в потребителската кошница, които са свързани с едно и също равнище на полезност за потребителя могат да бъдат описани в следната таблица:
Крива на безразличие – геометрично място на точки свързани с едно и също равнище на полезност за потребителя. Кривата на безразличие се изгражда върху предположението, че потребителя е рационален в своя избор т.е. обект на избора му са само икиномически блага, за които пределната полезност е положителна величина и по-голямо количество е свързано с по-голяма полезност за потребителя. Кривите на безразличие притежават няколко основни свойства:
1.Колкото по-надясно са разположени от центъра на координатната система, толкова по-висока обща полезност осигуряват за потребителя и ако няма ограничения в избора си той винаги би предпочел комбинация пт по-висока крива на безразличие.
2.Кривите на безразличие не се пресичат. Това следва от изходното предположение, че потребителят е рационален в избора си и е в състояние да отговори по следния начин: ако предпочита А пред В и предпочите В пред С, то това означава, че предпочита А пред С т.е. той е радиакален. Кривите на се пресичат т.к. всяка една е свързана с определено равнище на полезност.
3.Кривите на безразличие са нисходящи от ляво на дясно. Това следва от изходното предположение, че когато едно от благата в неговата потребителска конкуренция намалява, за да се запази неизменна полезност трябва да нараства количесвото на другото благо. Кличеството, с което едно благо трябва да бъде увеличено, за да бъде напълно компенсирано намаляването на другото благо, така че общата полезност на потребителя да остане неизменна се нарича пределна норма на заместване [MRS].
MRS = Δy/Δx
Кривите на безразличие са изпъкнали към началото на координатната система. Така е, защото когато частите от едно благо, например благото y намалява, последователно по-големи количества от благото х трябва да бъдат включвани в потреблението, за да се запази общото удовлетворение за потребителя. Пределната норма на заместване е математически израз на наклонената крива на безразличие (MRS = -Δy/Δx = Mux/Muy). Но до тук в анализа не бяха включени цените на стоките и бюджетните възможности на потребителя.
Потребителят взима своите решения в рамките на определен бюджет и цени за блага. Ако дохода е i а благата са само две, то рационалния потребител би се стремил към възможно най-висока изгода от потреблението си и би изразходвал своя бюджет за определена комбинация от двете стоки, която при ограниченията, с които се среща му осигурява най-голяма изгода от потреблението.
Ако потребителят изцело изразходва дохода си за благото „у” щеше да се намира някаде по вертикалната ос. Ако изразходва дохода си за благото „х” щеше да се намира някъде по оста х да речем в точка D. Всички други междинни комбинации от двете стоки, за които напълно се изчерпва дохода на потребителя се намират на права, наречена бюджетна права или бюджетно ограничение на потребителя. Тя изразява онези комбинации на потребление, които изцяло изчерпват дохода на потребителя. Ако цените на дветв стоки останат неизменни, а само дохода се променя, бюджетната права ще се измести вляво и надолу, ако доходът намалява или вдясно ако доходът расте. Нека да оставим сега дохода неизменен, а също и цента на стока у. И да предположим, че стока х поскъпва двойно. Тогава само цената на стока х ще поскъпва.
Извод: наклона на бюджетната права зависи от съотношението на цената на двете стоки.
Нека сега върху една бюджетна конфигурация разположим картата на безразличие на потребителя(фиг.2). Тогава една от тях се явява просто допирателна към бюджетната права в точка Е. В тази точка на тангентата допирането/наклонът на бюджетната права и на възможно най-високо разположената крива на безразличие комбинация, от която е възможна при бюджета на потребителя съвпадат, но наклонът на кривата на безразличие беше пределната норма на заместване.
Условие за оптимален избор на потребителя: -Δy/Δx = Mux/Muy = Px/Py
Възможните комбинации от благата в потребителската кошница, които са свързани с едно и също равнище на полезност за потребителя могат да бъдат описани в следната таблица:
| Комбинации | X | Y |
| A | 0 | 5 |
| B | 2 | 3 |
| C | 3 | 2 |
| D | 4 | 1 |
| E | 6 | 0 |
Крива на безразличие – геометрично място на точки свързани с едно и също равнище на полезност за потребителя. Кривата на безразличие се изгражда върху предположението, че потребителя е рационален в своя избор т.е. обект на избора му са само икиномически блага, за които пределната полезност е положителна величина и по-голямо количество е свързано с по-голяма полезност за потребителя. Кривите на безразличие притежават няколко основни свойства:
1.Колкото по-надясно са разположени от центъра на координатната система, толкова по-висока обща полезност осигуряват за потребителя и ако няма ограничения в избора си той винаги би предпочел комбинация пт по-висока крива на безразличие.
2.Кривите на безразличие не се пресичат. Това следва от изходното предположение, че потребителят е рационален в избора си и е в състояние да отговори по следния начин: ако предпочита А пред В и предпочите В пред С, то това означава, че предпочита А пред С т.е. той е радиакален. Кривите на се пресичат т.к. всяка една е свързана с определено равнище на полезност.
3.Кривите на безразличие са нисходящи от ляво на дясно. Това следва от изходното предположение, че когато едно от благата в неговата потребителска конкуренция намалява, за да се запази неизменна полезност трябва да нараства количесвото на другото благо. Кличеството, с което едно благо трябва да бъде увеличено, за да бъде напълно компенсирано намаляването на другото благо, така че общата полезност на потребителя да остане неизменна се нарича пределна норма на заместване [MRS].
MRS = Δy/Δx
Кривите на безразличие са изпъкнали към началото на координатната система. Така е, защото когато частите от едно благо, например благото y намалява, последователно по-големи количества от благото х трябва да бъдат включвани в потреблението, за да се запази общото удовлетворение за потребителя. Пределната норма на заместване е математически израз на наклонената крива на безразличие (MRS = -Δy/Δx = Mux/Muy). Но до тук в анализа не бяха включени цените на стоките и бюджетните възможности на потребителя.
Потребителят взима своите решения в рамките на определен бюджет и цени за блага. Ако дохода е i а благата са само две, то рационалния потребител би се стремил към възможно най-висока изгода от потреблението си и би изразходвал своя бюджет за определена комбинация от двете стоки, която при ограниченията, с които се среща му осигурява най-голяма изгода от потреблението.
Ако потребителят изцело изразходва дохода си за благото „у” щеше да се намира някаде по вертикалната ос. Ако изразходва дохода си за благото „х” щеше да се намира някъде по оста х да речем в точка D. Всички други междинни комбинации от двете стоки, за които напълно се изчерпва дохода на потребителя се намират на права, наречена бюджетна права или бюджетно ограничение на потребителя. Тя изразява онези комбинации на потребление, които изцяло изчерпват дохода на потребителя. Ако цените на дветв стоки останат неизменни, а само дохода се променя, бюджетната права ще се измести вляво и надолу, ако доходът намалява или вдясно ако доходът расте. Нека да оставим сега дохода неизменен, а също и цента на стока у. И да предположим, че стока х поскъпва двойно. Тогава само цената на стока х ще поскъпва.
Извод: наклона на бюджетната права зависи от съотношението на цената на двете стоки.
Нека сега върху една бюджетна конфигурация разположим картата на безразличие на потребителя(фиг.2). Тогава една от тях се явява просто допирателна към бюджетната права в точка Е. В тази точка на тангентата допирането/наклонът на бюджетната права и на възможно най-високо разположената крива на безразличие комбинация, от която е възможна при бюджета на потребителя съвпадат, но наклонът на кривата на безразличие беше пределната норма на заместване.
Условие за оптимален избор на потребителя: -Δy/Δx = Mux/Muy = Px/Py
0 коментара:
Публикуване на коментар