Предмет на микроикономиката

ЛЕКЦИЯ №1

Предмет на микроикономиката

Предмет на микроикономиката – икономиката се обособява като самостоятелна наука от общия философски възглед за света едва през XVII век.

Първите зачатаци на икономическите знания обаче водят началото си от древността. Известни мислители от lV, V и Vl век пр.н.ера интуитивно са долавяли недостатъците на затвореното натурално стопанство, което годсподствало през тази епоха и излагали възгледите си как по добре да организират стопанския живот.

Ксенофонт – древногръцкият мислител за пръв път използва понятието икономика, като съставка от две гръцки думи: ойкос (дом, пространство) и номос (закон). С това той е искал да покаже, че трябва да се въведът правила и принципи за управлението на домашното пространство.

В трудовете на мислители от древен Египет, Китай, Индия се съдържат виждания за организацията на стопанския живот като част от общия философски възглед за света.

През средновековието стопанската дейност, както и други направления на обществения живот, са подчинени на каноните на неуспоримия тогава авторитет на църквата.

През късното средновековие и по точно в края на XV и началото на XVI век възникват първите големи национални стопанства, а с това се поражда и необходимостта от стройни системи, теоретични принципи, които да служат като основа за управлението на тези вече големи и сложни системи. Първите наченки в това отношение са все още недостатъчно свързани и завършени в логическо отношение системи и за това ги наричат икономически школи. Те все още на са обособени науки, а по скоро системи от принципи и практически препоръки за практиката (за ежедневието). Тези най-известни икономически школи през късното средновековие и началото на утвърждаване на индустриалния капитализъм са школите на меркантилизма и школата на физиогратите.

Меркантилизъм – в школата на меркантилизма може да ограничим етапите ранен и късен меркантилизъм. Меркантилистите вярват, че източника на богатство е обръщението, търговията! Възниква в Англия, по късно Франция – политическа икономика.

Антоан Монкретион – през 1615г. за пръв път използва словосъчетанието политическа икономика – включва думата „police” (град, държава, общество) – излага възгледа за обществено стопанство.

Школата на физиогратите – възниква и се развива в Франция (водачът на тази школа е Франсоа Кене). За разлика от меркантилистите, физиогратите смятат, че източник на богатство е производството – по-точно земеделието. Според физиогратите само в земеделието се дава продукт, а всички останали дейности се трансформират, като стройна логически завършена и обособена наука.

Икономиката се обособява чрез трудовете на Уилям Пети – когото наричат баща на политическата икономика. Неговите възгледи се добиват от още два ярки представители на политическата икономика – Адам Смит и Дейвид Рикардо. Те развиват така наречената трудова теория за стойността, съгласно която стойностите на стоките зависи от количеството труд и тяхното производство.

През 1776г. излиза труд на Адам Смит – наречен изследване на природата и причините за богатството на народите – кратко наименовано Богатство на народите.

Началото на ХХ век Алфред Маршал слага началото на нов подход към анализа на икономическата действителност, който се основава на т.н. маржинален подход – това е субективно, психологически подход. За да покаже този нов подход Алфред Маршал въвежда ново наименование на икономическото знание на мястото на политическата икономика – икономикс.

До 30-те години на ХХ век господства виждането на класиците, че пазара със своите механизми сам по себе си е достатъчен, за да подържа икономическото равновесие при пълна заетост - т.нар велика депресия – 1929 – 1933г. обаче разклаща вярата в тези класически възгледи.

Джон Мейнард Кейнс – 1936г. публикува книгата си „Обща теория на заетостта лихвата и парите”. С това се слага началото на т.нар. регулативитски подход (школа) или Кейнската школа: според нея държавата трябва с регулативни въздействия да даде тласък за излизане на икономиката от икономически спад, чрез съответни макроикономически политики – данаците, държавните разходи и лихвения процент. След втората световна война следването на Кейнските рецепти се смята, че помага на много страни да се възстановят след войната. В края на 70-те и началото на 80-те години обаче проличава и отрицателните черти на този модел – инфлация, големи бюджетни дефицити, големи държавни дългове. Така в края на 80-те отново се възцаряват (стават актуални) класически възгледи известни вече като неокласически или неолиберални.

Монетаризъм (школа) – начело Милтън Фридман – „Няма такова нещо като безплатен обяд”

Теория на предлагането – начело Артър Ла Фер

Теория на националните очаквания – Р. Лукас

След финансовата икономическа криза в периода 2008, 2009, 2010г. много правителства засилиха регулативните въздействия особено върху финансовата сфера. Смята се обаче, че това не е ренесанс на кейнсианството, а прагматична политика, която ползва най-напредничевите отношения на икономическата теория без да робува на теоретичните доктрини (рецепти).

Краткият исторически обзор на възникването и развитието на икономиката като наука дава основание за извода, че тя е наука за обществото – социална наука, която търси основание на благосъстоянието на обществата. Тя изучава как хората избират да използват ограничени ресурси, които имат алтернативни употреби, за да произвеждат блага и да ги разпределят за потребление настоящо или бъдещо между различни лица и групи в обществото – за това кратко се казва, че съвремената икономическа наука е название за оскъдността и избора. В зависимост от обекта на изследване ограничаваме – макроикономика, микроикономика, мегаикономика, сравнителна икономика.

Микроикономика – концентрира вниманието си върху поведението на отделните икономически субекти, домакинства и форми.

Макроикономика – занимава се с националните стопанства като цяло и с проблеми по икономическия разтеж, икономическия спад, безработица, информация и други.

Мегаикономика – анализира взаимоотношенията на големите национални стопанства и последствията от движението на стоки, услуги, капитали, работна сила и т.н. между страните.

Сравнителна икономика – има за обект сравняването на различни национални стопанства и на различни модели на пазарната икономика. Според характера на изводите, от това което се изучава, разглежда позитивна и нормативна икономическа теория.

Позитивна теория – отразява икономическата действителност, такава каквато е била и ще бъде.

Нормативна теория – Отговаря на въпроса: Какво би трябвало да е било?; Какво би трябвало да е сега? Какво би било в бъдеще? – в зависимост от субективни критерий и оценки за икономическата действителност. Нормативното твърдение може да е вярно но доказателствата все още не са вярни. Нормативните твърдения имат характер на хипотези.

Анализ, Синтез, Индукция, Дедукция

Както всички науки, икономиката си служи с общо научни методи, каквито са икономиката на анализа, на синтеза, на индукцията и дедукцията.

Анализът – предлага изследване на съставните му части.

Синтеза – да обобщим отделните статистики на обекта на изследване, за да получим отделна представа за него като едно цяло.

Дедукцията – е движение на мисълта към общото като се извличат знания за единичното. Дедукцията е често използван похват при икономически изследвания.

Индукцията – движение на мисълта от единичното към общото.

Метод на абстракцията – при икономически изследвания се използва метод на абстракцията.

Икономическите процеси и явления са сложни, а експериментите, опитите в социалната област, в това число и в икономиката имат големи последици. Ето защо в икономическите изследвания, за разлика от приридните науки, са по малко приложими методите на експеримента. Истиността се проверява и потвърждава от практиката.