ЛЕКЦИЯ №4

Еластичност на търсене

Еластичност на търсене – показва каква е степента на чувствителност на купувачите по отношение на търсените количества от дадена стока под влиянието на цената. Този тип еластичност се нарича ценова еластичност на търсене т.е разкрива как се променя поведението на купувачите, когато се променят цените на стоките. Но степента на чувствителност на купувачите и пазарните участници може да се изследва и по отношение на промените в други фактори, например в дохода и тогава става дума за доходна еластичност на търсене или пък могат да бъдат изследвани реакциите на купувачите на основата на промяната на търсените от тях количествени стоки, когато се променят цените на останалите стоки тогава става дума за т.нар. кръстосана еластичност на търсене.

Най напред ще бъде разгледана ценовата еластичност на търсене, която разкрива как се променя търсенето на една стока щом нейната цена се променя. Ценовата еластичност на търсене е отношение на процентната промяна в търсените количества към процентната промяна на цената. Използват се процентните изменения, за да се избегнат неудобствата, на това че биха се получили различни значения на коефизиента взависимост от мерните единици, които използваме за количество и за цена.



Използва се абсолютната величина на коефициента!

Ако коефициента на еластичност е по-голям от единица казваме, че има еластично търсене спрямо цената.



1.Когато търсенето е еластично дори малки промени в цената водят до чувствителни промени в търсените количества. Малко, ако се повиши цената, търсенето се свива.



2.Когато коефициентът на еластичност е по-малък от единица казваме, че търсенето е нееластично.



3.Когато коефициентът на еластичност е единица имаме нормално еластично търсене.

По скоро теоретично могат да се анализират два крайни случея на еластичност на търсенето.

-        Абсолютно еластично търсене – случей, при който дадени цени или безкрайно малкото й намаление потребителите са склонни да купуват нарастващи количества на дадена стока.



-        Вертикална крива на търсене – случай при който търсенето е неизменно



Демонстрираните методики за измерване на ценовата еластичност създава определени затруднения, така казано за един и същ диапазон на процентни промени, количеството и цената се получават различни коефициенти на еластичност. Нека първоначалната цена да е 4лв и да я увеличим на 5лв, тогава ще имаме Q₁ = 4; Q₂ = 5. Ако промяната обаче е от 5 на 4лв, тогава процентната промяна ще е 25%. Проблемът се разрешава когато се изчисли т.нар. средна или дъгова еластичност за цял регион от кривата на търсене.

За целта процентните промени в количествена и процентна промяна в цената определяме, като средни величини в началото и в края на дъгата:



Дъговата еластичност на търсене изразява еластичността в определен регион от кривата на търсене.

Горе и в ляво на кривата на търсене еластичността е най-висока. Преминава през точка на еластичност. Еластичността все повече намалява.



Това произтича от характера на процентните изменения на променливите. Когато се движи надолу по кривата преминаваме от по-високи към по-ниски цени и така процентната промяна на  цените се увеличава. Докато процентната промяна на количеството намалява, защото се движим от малки към по-големи количества. Възниква въпроса дали наклона на кривата на търсене може да се използва за определяне еластичността. Отговорът е „Не”, защото наклонът на кривата се определя от абсолютните изменения на променливите, а еластичността се изчислява на основата на относителността или на процентните изменения. Освен това еластичността се определя на основата на реципрочната зависимост (ΔQ/ ΔP).(P/Q), така че сам по себе си наклонът на кривата не може да служи за определение на еластичността. Това обаче не е отрицание да се отрече връзката или зависимостта между наклона на една крива на търсенето и еластичността за определен регион от кривата.

Еластичността на търсене от цената е необходимо да се познава, да се изследва така казано съществува връзка между еластичността на търсене и общия приход. Ако търсенето е еластично и цената бъде намалена, общия приход се увеличава (TR – общия приход) TR = P.Q. Когато търсенето е нормално еластично, от интерес за продавачите е да поддържат, защото ако я намалят трябва да увеличат обема на работата си, за да получат същия резултат. Когато търсенето е нееластично продавачите могат да си позволят да увеличат цената така казано ще извлекат по-голям общ приход. Освен ценова еластичност на търсене, интерес представлява и т.нар. кръстосана еластичност на търсене:

Кръстосаната еластичност на търсене изразява отношението между процентното изменение на търсеното количество от една стока, заместваща или допълваща, и процнтното изменение на цената на свързана с тях стока при равни други условия. Коефициента на кръстосаната еластичност при заместващи стоки(субститути) е положителна величина, защото когато цената на една стока се увеличава, нейното търсене намалява, а се увеличава търсенето на заместващата й стока. Колкото коефициента е по-голям толкова и степента на субституция е по-голяма. Коефициентът на кръстосана еластичност при стоки-комплементи (допълващи) е отрицателна величина, защото когато цената на една стока се повиши нейното търсене намалява. Намалява и търсенето на допълващата я стока. Отново ни интересува абсолютната величина на коефициента. Колкото той е по голям, толкова стоките в по голяма степен са допълняеми. Когато коефициента на кръстосаната еластичност на търсенето клони към нула и при заместващите, и при допълващите стоки те са независими.

Последният вид еластичност е доходна еластичност на търсене „Еⁱ_d”. Коефициентът показва в каква степен се променя търсеното количество на една стока при промяна на дохода на потребителя при равни други условия. Той е отношение на процентното изменение в търсеното количество от една стока към процентното изменение на дохода на потребителя при равни други условия.

Във връзка с доходната еластичност може да ограничим три типа стоки – нормални, нисши (маловажни), висши (превъзходни).

-        Нормални стоки – при тях коефициента на доходна еластичност е положителен.

-        Нисши стоки – коефициента е отрицателен с определено ниво на дохода.

-        Висши стоки – коефициента е положителен с определено високо ниво на дохода.

Границата между определени групи стоки обаче са условни и зависят равнището на дохода и общото благосъстояние на купувачите.

Връзката между изменението на дохода и изменението на величините и структурата на потребление се определя от т.нар. закон на Енгел – гласи, че когато доходът расте, относителният дял на разходите за храна намалява, но се увеличават разходите за културни потребности и се включват и висши стоки.

Графично зависимостите във връзка с доходната еластичност на търсене могат са се представят чрез т.нар криви на Енгел:

ЛЕКЦИЯ №3

Предлагане. Функция на предлагането

Предлагане – от предлагане разбораме желанието и възможнистите на потребителите да предложат определени количества стоки на пазара по всяко възможно равнище на цената за даден период или равни други условия. Както при търсенето и тук трябва да ограничаваме предлагането при всички възможни равнища на цената. И предлагано количество при съответно ценово равнище. Връзката между равнището и измененията на цената и равнището на предлаганите количества на една стока, може да се установи чрез таблицата на предлагането. Графично връзката между промените в цената и предлаганото количество може да се покаже чрез кривата на предлагане.





Кривата на предлагане е с положирелен након, тъй като отразява положителна връзка между равнището на цената и предлаганите количества. Тя е закономерна, повтаряща се и намира израз в закона за предлагането, който гласи: Когато цената на една стока се повиши, предлаганите количества от нея нарастват. Но тъй като това е социален закон е възможно да се появят изключения(предлагането да намаля, а цената да расте).

Освен от цената, предлагането зависи и от други фактори, като промените в равнището на цените на производствени ресурси, промени в цените на останалите стоки, броя на производството и т.н. Когато търсеното и предлагано количество на един пазар се уравновесява се формира т.нар. равновесна цена и пазарно равновесие.

Модел на пазарно равновесие:



„P”  - равновесна цена

„Q”  - равновесно количество

Под влияние на пазарната сила могат да настъпят проблеми както в търсенето, така и в предлагането, ако те взаимно се компенсират равновесната цена не се променя, но ако се окаже, че нарастне само търсенето, а предлагането не се променя, тогава ще се формира нова цена. Пазарните сили непрекъснато си взаимодействат. Ако на пазара по някакви причини се появи монополист и наложи монополни цени, които са по високи от равновесните, тогава потребителите ще потърсят при равни други условия по малки количества от съответния продукт и ще се появи излишък.

ЛЕКЦИЯ №2

Избор и ограничения в икономиката

Избор и ограничения в икономиката: основна категория в икономическите науки е оскъдността, разбирането, че всички икономически блага т.е. благата, които имат икономическа оценка са оскъдни. Благата, които нямат такава оценка и са свободно достъпни се наричат свободни блага.

Оскъдност се поражда от несъвпадението и разминаването между желанията на хората за блага и услуги и възможностите за тяхното задоволяване. Точно поради оскъдността всеки конкретен начин за използване на даден ресурс коства пълен или алтернативен разход. Пълният разход за конкретния начин за използване на даден ресурс е най-високо оценена жертва на алтернатива, която е била пренебрегната.

Когато наличните ресурси на едно общество се използват напълно при възможно най-високото достигнато технологично и ефективно ниво т.е. без да се разхищават ресурси, а тогава не е възможно да произведем повече от една услуга и продукт без да намалим производството на други стоки и услуги. В този случай се казва, че икономиката функционира на границата на производствените си възможности т.е. напълно уплътнява потенциалните си възможности. За да демонстрираме това, използваме модел на икономика, в която се използват две блага.

Границата на на производствените възможности може да се премести в дясно и нагоре само ако се увеличи производствения потенциал. Факторите, които могат да повлияят са капитал, инвестиции, технологически потенциал.

Във връзка със закона за оскъдността се проявява закона за нарастващата цена. Той произтича от обстоятелството, че факторите на производството имат различни производства при различни алтернативи на тяхната употреба. Законът за нарастващата цена гласи, че когато производството се движи по кривата на производствените възможнисти (от чертежа) всяка единица допълнително произведена алтернативна стока струва все повече жертви количество от другите стоки.

Обществото се нуждае от огромно разнообразие от стоки и услуги, а непрекъснато растящите потребности на хората още повече поднасят за нарастването на това многообразие.

Най-мощната икономика в света не е в състояние да произвежда цялото това многообразие от продукти и услуги, трябва да прави избор как, колко и за кого да произвежда. Основните въпроси в икономиката са: „Какво?”, „За кого?” и „Как?”. Отговорът на основните въпроси в икономиката завоси от възприетите приоритети и принципи на нейното управление, този отговор може да зависи само от държавата. Може да зависи само от пазара, но няма реален пример на често пазарна икономика. Съвремените икономики за смесени, въпреки че открояват модели от типа – американски тип икономика, китайска, скандинавска. Отговорът какво да се произвежда в пазарната икономика се дава от пазара и тъсенето, произвежда се това което се търси от потребителите. Отговорът на въпроса как да се произвежда е въпрос на технологичен избор, но при господство на пазара, той е обвързан с критериите за ефективност и икономичност. Ефективността изисква съпоставка между ефекта и разходите за постигането му т.е. на единица изразходван ресурс да съответства възможно най голям ефект: Е = ефект/разход . „Е” – ефективност.

Икономичността предполага единица ефект да бъде достигнат с по малко разходи: Ик = разход/ефект . „Ик” – икономичност.

Важно е постигането на възможно най-големи резултати на вложените ресурси. Смята се, че основният мотив на учасниците в икиномическите процеси, в условията на пазарна икономика е именно стремежът на максимална чиста изгода. Отговорът на въпроса „За кого да се произведе?” е обвързан с проблемите на разпределението, неравенството и бедността. Пазарът дава един единствен отговор на този въпрос – произвежда се за този, който може да плати, но съвременното общество се движи и от други мотиви и подбуди освен чисто икономическите и тогава се налага компромис на пазарните принципи.

Привържаниците на пазара твърдят, че цената на социалните мерки, на преразпределението е загуба на ефект.

Икономическата теория е призована да обогатява признанията на хората за стопанския живот. Това тя постига чрез основните функции, които са познавателна, светогледна, методологична и практическа.

Познавателната функция се изразява в това, че икономиката формира представите за категориите в иконимиката, за принципа на поведение на участниците в стопанския живот.

Светогледна функция – на икономическа теория се изразява с това, че тя влияе върху формирането на възгледите и представите в стопанския живот, не само в икономиката.

Методологическа функция – тя се заключва в това, че общите или фундаменталните икономически знания са основата върху, която се развиват отрасловите и финкционалните икономически науки.

Практичската функция на икономическата теория се заключва в умението, теоретичните знания да бъдат трансформирани в пеактиката.

В икономическата теория за изведени някои основополагащи принципи на мислене:

Пъви принцип е че някои блага са оскъдни, за това придобиването на всяко иконимическо благо коства разходи – „Няма такова нещо като безплатен обяд”.

Втори принцип: принцип на икономическо мислене е че решенията трябва да са целесъобразни и икономизирани и не могат да са икономизирани, ако не са целесъобразни.

Трети принцип: икономическите решения се влияят от промените в мотивациите на участниците в стопанския живот.

Четвърти принцип: мисленето е маржинално.

Пети принцип: всяко икономическо действие или бездействие има иконимически сфери, които се прилагат към първоначалните.

Шести принцип: информацията е ресурс, както всичко останало и коства средства за набавянето си.

Седми принцип: надеждността на всяка теория се проверява с практика.

ЛЕКЦИЯ №1

Предмет на микроикономиката

Предмет на микроикономиката – икономиката се обособява като самостоятелна наука от общия философски възглед за света едва през XVII век.

Първите зачатаци на икономическите знания обаче водят началото си от древността. Известни мислители от lV, V и Vl век пр.н.ера интуитивно са долавяли недостатъците на затвореното натурално стопанство, което годсподствало през тази епоха и излагали възгледите си как по добре да организират стопанския живот.

Ксенофонт – древногръцкият мислител за пръв път използва понятието икономика, като съставка от две гръцки думи: ойкос (дом, пространство) и номос (закон). С това той е искал да покаже, че трябва да се въведът правила и принципи за управлението на домашното пространство.

В трудовете на мислители от древен Египет, Китай, Индия се съдържат виждания за организацията на стопанския живот като част от общия философски възглед за света.

През средновековието стопанската дейност, както и други направления на обществения живот, са подчинени на каноните на неуспоримия тогава авторитет на църквата.

През късното средновековие и по точно в края на XV и началото на XVI век възникват първите големи национални стопанства, а с това се поражда и необходимостта от стройни системи, теоретични принципи, които да служат като основа за управлението на тези вече големи и сложни системи. Първите наченки в това отношение са все още недостатъчно свързани и завършени в логическо отношение системи и за това ги наричат икономически школи. Те все още на са обособени науки, а по скоро системи от принципи и практически препоръки за практиката (за ежедневието). Тези най-известни икономически школи през късното средновековие и началото на утвърждаване на индустриалния капитализъм са школите на меркантилизма и школата на физиогратите.

Меркантилизъм – в школата на меркантилизма може да ограничим етапите ранен и късен меркантилизъм. Меркантилистите вярват, че източника на богатство е обръщението, търговията! Възниква в Англия, по късно Франция – политическа икономика.

Антоан Монкретион – през 1615г. за пръв път използва словосъчетанието политическа икономика – включва думата „police” (град, държава, общество) – излага възгледа за обществено стопанство.

Школата на физиогратите – възниква и се развива в Франция (водачът на тази школа е Франсоа Кене). За разлика от меркантилистите, физиогратите смятат, че източник на богатство е производството – по-точно земеделието. Според физиогратите само в земеделието се дава продукт, а всички останали дейности се трансформират, като стройна логически завършена и обособена наука.

Икономиката се обособява чрез трудовете на Уилям Пети – когото наричат баща на политическата икономика. Неговите възгледи се добиват от още два ярки представители на политическата икономика – Адам Смит и Дейвид Рикардо. Те развиват така наречената трудова теория за стойността, съгласно която стойностите на стоките зависи от количеството труд и тяхното производство.

През 1776г. излиза труд на Адам Смит – наречен изследване на природата и причините за богатството на народите – кратко наименовано Богатство на народите.

Началото на ХХ век Алфред Маршал слага началото на нов подход към анализа на икономическата действителност, който се основава на т.н. маржинален подход – това е субективно, психологически подход. За да покаже този нов подход Алфред Маршал въвежда ново наименование на икономическото знание на мястото на политическата икономика – икономикс.

До 30-те години на ХХ век господства виждането на класиците, че пазара със своите механизми сам по себе си е достатъчен, за да подържа икономическото равновесие при пълна заетост - т.нар велика депресия – 1929 – 1933г. обаче разклаща вярата в тези класически възгледи.

Джон Мейнард Кейнс – 1936г. публикува книгата си „Обща теория на заетостта лихвата и парите”. С това се слага началото на т.нар. регулативитски подход (школа) или Кейнската школа: според нея държавата трябва с регулативни въздействия да даде тласък за излизане на икономиката от икономически спад, чрез съответни макроикономически политики – данаците, държавните разходи и лихвения процент. След втората световна война следването на Кейнските рецепти се смята, че помага на много страни да се възстановят след войната. В края на 70-те и началото на 80-те години обаче проличава и отрицателните черти на този модел – инфлация, големи бюджетни дефицити, големи държавни дългове. Така в края на 80-те отново се възцаряват (стават актуални) класически възгледи известни вече като неокласически или неолиберални.

Монетаризъм (школа) – начело Милтън Фридман – „Няма такова нещо като безплатен обяд”

Теория на предлагането – начело Артър Ла Фер

Теория на националните очаквания – Р. Лукас

След финансовата икономическа криза в периода 2008, 2009, 2010г. много правителства засилиха регулативните въздействия особено върху финансовата сфера. Смята се обаче, че това не е ренесанс на кейнсианството, а прагматична политика, която ползва най-напредничевите отношения на икономическата теория без да робува на теоретичните доктрини (рецепти).

Краткият исторически обзор на възникването и развитието на икономиката като наука дава основание за извода, че тя е наука за обществото – социална наука, която търси основание на благосъстоянието на обществата. Тя изучава как хората избират да използват ограничени ресурси, които имат алтернативни употреби, за да произвеждат блага и да ги разпределят за потребление настоящо или бъдещо между различни лица и групи в обществото – за това кратко се казва, че съвремената икономическа наука е название за оскъдността и избора. В зависимост от обекта на изследване ограничаваме – макроикономика, микроикономика, мегаикономика, сравнителна икономика.

Микроикономика – концентрира вниманието си върху поведението на отделните икономически субекти, домакинства и форми.

Макроикономика – занимава се с националните стопанства като цяло и с проблеми по икономическия разтеж, икономическия спад, безработица, информация и други.

Мегаикономика – анализира взаимоотношенията на големите национални стопанства и последствията от движението на стоки, услуги, капитали, работна сила и т.н. между страните.

Сравнителна икономика – има за обект сравняването на различни национални стопанства и на различни модели на пазарната икономика. Според характера на изводите, от това което се изучава, разглежда позитивна и нормативна икономическа теория.

Позитивна теория – отразява икономическата действителност, такава каквато е била и ще бъде.

Нормативна теория – Отговаря на въпроса: Какво би трябвало да е било?; Какво би трябвало да е сега? Какво би било в бъдеще? – в зависимост от субективни критерий и оценки за икономическата действителност. Нормативното твърдение може да е вярно но доказателствата все още не са вярни. Нормативните твърдения имат характер на хипотези.

Анализ, Синтез, Индукция, Дедукция

Както всички науки, икономиката си служи с общо научни методи, каквито са икономиката на анализа, на синтеза, на индукцията и дедукцията.

Анализът – предлага изследване на съставните му части.

Синтеза – да обобщим отделните статистики на обекта на изследване, за да получим отделна представа за него като едно цяло.

Дедукцията – е движение на мисълта към общото като се извличат знания за единичното. Дедукцията е често използван похват при икономически изследвания.

Индукцията – движение на мисълта от единичното към общото.

Метод на абстракцията – при икономически изследвания се използва метод на абстракцията.

Икономическите процеси и явления са сложни, а експериментите, опитите в социалната област, в това число и в икономиката имат големи последици. Ето защо в икономическите изследвания, за разлика от приридните науки, са по малко приложими методите на експеримента. Истиността се проверява и потвърждава от практиката.

 

ЛЕКЦИЯ №5

Еластичност на предлагането. Пазарно равновесие и факторът време.

Еластичността на предлагане изразява степента на реакция на продавачите, чрез предлаганите количества стоки под влияние на излизането на факторите, които го обуславят – цена на стоките, производствени разходи, цена на ресурси и т.н. Особено голямо значение обаче има изследването на ценовата еластичност на предлагане:

E^p_s = ∆Q_s.P/∆P.Q_s
 

Коефициентът е положителен поради действието на закона за предлагане, който гласи, че когато цената расте, предлаганото количество също расте.

Когато коефициентът на ценовата еластичност на предлагане е по голям от единица, предлагането е еластично Е_s^p > 1, защото други малки промени в цените, водят до чувствителни промени в качеството.

Е_s^p < 1 – предлагането е нееластично, защото предлаганото количество реагира по-слабо на промени в цената.

При еднична еластичност промените в предлаганото количество са точно съответствие с промените в цената. Има два крайни случея на еластичност, когато предлагането е безкрйно еластично, което означава, че при дадена цена или при безкрайно малкото й изменение, производителят е склонен да предложи нарастващо количество стока.

Безкрайно нееластично предлагане – когато коефициентът на еластичност е нула, тогава когато и да се променя цената, предлаганото количество не се променя.

Еластичността на предлагане се влияе от продължителността на периода за адаптиране на производителите. Необходимостта от разграничаване на различните периоди е обоснована от Алфред Маршал – основател на Кембричската школа. Той разграничава моментен краткосрочен и дългосрочен период за адаптиране на производството. За моментен период използваните ресурси не се променят и моментното предлагане е абсолютно нееластично. Моментно равновесие се установява при по-висока пазарна цена и фиксирано количество. Краткосрочен период производствените мощности са постоянни, но краткосрочноте ресурси са променливи и се използват с по ниска интензивност или с по-висока. Предлагането продължава да не е достатъчно еластично, защото се менят само една част от ресурсите. Например: количеството работна сила, която е привлечена, пазарното равновесие се установява при по-ниски цени в сравнение с моментното пазарно равновесие. В дълъг период всички фактори са променливи, предлагането е еластично и съответно цената се установява на по ниско ниво, отколкото при моментното краткосрочно равновесие.

 

ЛЕКЦИЯ №6

Пределна полезност и потребителски избор

Потребностите са израз на човешката природа. Те са една непрекъснато възпроизвеждаща се и  развиваща се система и тъкмо от тук произтича проблемът за оскъдността. Проблемът на потребителя какви и колко блага да потребява в съвремената икономическа теория се разглежда от позициите на субективно психологически подход. В центъра на изследването при този подход е индивидът с неговите потребности. Субективният подход се основава на няколко основни категории: потребност, благо, полезности, ценност.

Потребността е субектовно усещане, състояние на неуравновесеност, който човек се стреми да преодолее. Тя има качествена и количествена определеност. Количествената определеност е свързана със степента на задоволеност или на насищане на потребностите. Колкото по-здрава е една потребност, толкова по-ниска е степента на найната интензивност. В икономическата теория във връзка с потребностите се появяват два закона на Херман Х. Госен: първия се отнася до една единствена потребност, а втория до съвкупността от потребност.

Първия закон на Госен гласи, че в процеса на потребление интензивността на една потребност намалява до пълното й насищане.

Втория закон на Госен се отнася до цялата съвкупност от потребностти и гласи, че когато човек задоволява съвкупност от потребности и разполага с ограничени възможности за това, той така организира потреблението си, че в неговия край всички потребности имат приблизително една интензивност.

Благо – полезността на едно нещо го прави благо.

Полезност – това е възможност за се задоволи определена потребност. Полезността има субективна основа и зависи от субективността на потребителя. При анализа на потребителският избор се правят следните допускания:

- Колкото едно благо е увеличено, толкова неговата полезност е по-голяма

- Благата са делими в процеса на употребата им.

По отношение на благата също са въведени два закона на Госен:

-        Първия се отнася до плезността на само едно благо. Законът гласи: при потреблението на едно делимо благо, полезността на последователно потребяваните му части намалява.

-        Втория закон на Госен гласи при задоволяване на определена съвкупност от потребности с ограничени блага потребителят така организира потреблението си, че в неговия край всички блага имат приблизително една полезност.

При анализа на потрбителският избор могат да се приложат два подхода: кардинален и ординален

-        Кардинален – оценява се полезността на всяко благо по отделно, чрез присъждане на условни оценки в т.н. ютили. За да бъде демонстриран кардиналния подход ще използваме данните от следната таблица:

Количество благо	Au	Mu	Au
1	100	-	100
2	180	80	90
3	240	60	80
4	280	40	70
5	300	20	60

Пределна полезност – това е прираса на общата полезност получен в резултат на потреблението на една допълнителна част от едно благо.

Ценност – свойство на благото, което произтича от полезността. Ценността има субективен характер. Това е полезността на последното влязло в употреба благо усложнена с представата за оскъдност.

Става дума за индивидуална, субективна оценка. На пазара ценността е израз на обобщена оценка на множество потребители. Тя се определя от общественото потребителско потребление.

Потребителски излишък – разликата между полезността която придава едно благо на обществената ценност, която е формирана на пазара за това плаго. Икономическите блага обаче са оскъдни, костват разходи и потребителят може да има толкова от тях за колкото е склонен да плати, т.е той може да има толкова блага и в такива количества, колкото му позволи неговият бюджет. Възниква въпроса кога и при какви условия потребителят може да оптимизира своя избор при съществуващите бюджетни ограничения. Отговорът е, когато един лев похарчи за поредната част от едно благо му носи точно толкова полезност, каквато поредният лев похарчи за друго благо. Това означава изравняване на т.нар. претеглени пределни потребности. Претеглената пределна полезност – това е отношението между пределната полезност на благото и неговата цена. Така условието за равновесие на потребителя при кардиналния подход е изравняване на притеглените ценности:

Mu₁:Mu₂:…:Mu_n = P₁:P₂:…:P_n

 

ЛЕКЦИЯ №7

Криви на безразличие и равновесие на потребителя

Ординатния подход се основава на изходното предположение, че потребителят е в състояние да подреди, да степенува своите предпочитания към благата като използва ординалните числа „първи, втори, ....” като показва че предпочита една съвкупност от блага пред друга. Така не се налага полезността да бъде измервана количествено, а само да се покаже, че потребителят предпочите един набор от блага пред друг. Съвкупността от блага, които потребителят включва в своя избор се нарича потребителска кошница. Нека предположим, че потребителският избор включва потрбителска кошница само от две блага в различни комбинации.

Възможните комбинации от благата в потребителската кошница, които са свързани с едно и също равнище на полезност за потребителя могат да бъдат описани в следната таблица:

Комбинации	X	Y
A	0	5
B	2	3
C	3	2
D	4	1
E	6	0

Крива на безразличие – геометрично място на точки свързани с едно и също равнище на полезност за потребителя. Кривата на безразличие се изгражда върху предположението, че потребителя е рационален в своя избор т.е. обект на избора му са само икиномически блага, за които пределната полезност е положителна величина и по-голямо количество е свързано с по-голяма полезност за потребителя. Кривите на безразличие притежават няколко основни свойства:

1.Колкото по-надясно са разположени от центъра на координатната система, толкова по-висока обща полезност осигуряват за потребителя и ако няма ограничения в избора си той винаги би предпочел комбинация пт по-висока крива на безразличие.

2.Кривите на безразличие не се пресичат. Това следва от изходното предположение, че потребителят е рационален в избора си и е в състояние да отговори по следния начин: ако предпочита А пред В и предпочите В пред С, то това означава, че предпочита А пред С т.е. той е радиакален. Кривите на се пресичат т.к. всяка една е свързана с определено равнище на полезност.

3.Кривите на безразличие са нисходящи от ляво на дясно. Това следва от изходното предположение, че когато едно от благата в неговата потребителска конкуренция намалява, за да се запази неизменна полезност трябва да нараства количесвото на другото благо. Кличеството, с което едно благо трябва да бъде увеличено, за да бъде напълно компенсирано намаляването на другото благо, така че общата полезност на потребителя да остане неизменна се нарича пределна норма на заместване [MRS].

MRS = Δy/Δx

Кривите на безразличие са изпъкнали към началото на координатната система. Така е, защото когато частите от едно благо, например благото y намалява, последователно по-големи количества от благото х трябва да бъдат включвани в потреблението, за да се запази общото удовлетворение за потребителя. Пределната норма на заместване е математически израз на наклонената крива на безразличие (MRS = -Δy/Δx = Mux/Muy). Но до тук в анализа не бяха включени цените на стоките и бюджетните възможности на потребителя.

Потребителят взима своите решения в рамките на определен бюджет и цени за блага. Ако дохода е i а благата са само две, то рационалния потребител би се стремил към възможно най-висока изгода от потреблението си и би изразходвал своя бюджет за определена комбинация от двете стоки, която при ограниченията, с които се среща му осигурява най-голяма изгода от потреблението.

Ако потребителят изцело изразходва дохода си за благото „у” щеше да се намира някаде по вертикалната ос. Ако изразходва дохода си за благото „х” щеше да се намира някъде по оста х да речем в точка D. Всички други междинни комбинации от двете стоки, за които напълно се изчерпва дохода на потребителя се намират на права, наречена бюджетна права или бюджетно ограничение на потребителя. Тя изразява онези комбинации на потребление, които изцяло изчерпват дохода на потребителя. Ако цените на дветв стоки останат неизменни, а само дохода се променя, бюджетната права ще се измести вляво и надолу, ако доходът намалява или вдясно ако доходът расте. Нека да оставим сега дохода неизменен, а също и цента на стока у. И да предположим, че стока х поскъпва двойно. Тогава само цената на стока х ще поскъпва.

Извод: наклона на бюджетната права зависи от съотношението на цената на двете стоки.

Нека сега върху една бюджетна конфигурация разположим картата на безразличие на потребителя(фиг.2). Тогава една от тях се явява просто допирателна към бюджетната права в точка Е. В тази точка на тангентата допирането/наклонът на бюджетната права и на възможно най-високо разположената крива на безразличие комбинация, от която е възможна при бюджета на потребителя съвпадат, но наклонът на кривата на безразличие беше пределната норма на заместване.

Условие за оптимален избор на потребителя: -Δy/Δx = Mux/Muy = Px/Py

ЛЕКЦИЯ №8

Производствена функция. Анализ на производството в краткосрочен период

Производството е процес на използване в определена комбинация на труда, земята и капитала в резултат, на което се получават икономическите блага. Трудът, земята и капитала е прието да се възприемат като фактори на производството. Всеки един от тях може да бъде разгледан и като комплексен, съдържащ в себе си многобройните ресурси, които се използват в производството. Има и по широки трактовки, към които производствените фактори се включват: енергията, информацията, програмните продукти, технологиите, предприемачеството. Човекът с неговия труд е важен фактор и субект на производството. Трудът е важно неотменимо условие за съществуването и развитието на обществото. Той представлява ценностна дейност на човека за взаимоотнишение на предметите и силите на природата с цел удовлетворяване на човешките потребности. Като такъв, той е изключително качество на човека. Дори и най-съвършенните пчелни килийки нямат в основата си това, което е присъщо на труда, а именно цел, а не инстинкт. Второ – модел на това, което възнамеряваме да направим, мислен или реален.

Средство за постигане на целта – човекът сам се приспособява към своите намерения, усърдия на труда. Трудът не трябва да се утъждествява с работната сила. Трудът е процес на разход на физическа и умствена енерсия, докато работната сила е съвкупност от умствени и физически качества, които правят човек способен за труд. Капиталът е всичко онова, което е продукт на производството, но не се използва за потребление, а за понататъчно производство. От материално веществена точка в него могат да се обособят следните групи: сгради, машини, съоражения и други подобни, които могат продължително време да действат в процеса на производството и прехвърлят стойността си върху стойността на готовия продукт постепенно и на части. Второ – стоковоматериални запаси, незвършено производство, готова продукция и други подобни, които за кратко време се трансформират отново в пари и пренасят наведнъж стойността си. По отношение на първата си съставка/сргади, капиталът се възстановява чрез провеждане на определена амортизационна политика. Върху стойността на дълготрайните активи се начислява амортизация, която се включва при калкулирането на себестойността на продуктите и услугите. След продажбата й възстановените стойности се натрупват в армортизационни фондове, от които става тяхното възстановяване, когато физически напълно се износят. В съвременната икономическа литература като важен фактор на производството се възприема и предприемачеството. В по ранните виждания, например на А.Смит, предприемача се възприема като субект, който сам планира и организира производство. На съвременния етап предприемачеството се разглежда не просто като умение да се организира нещо, а като проява на иконимическо и организирано творчество и новачество.

Предприемаческите функции се отнасят към две основи: ресурсно организационни и творчески. Първите се отнасят до осигуряването на капитала на трудовите, материалните и финансовите ресурси и тяхното съчетаване. Вторият е свързан с преценка на риск, инициативност…..

Следва допълване….