ЛЕКЦИЯ №8
Производствена функция. Анализ на производството в краткосрочен период
Производството е процес на използване в определена комбинация на труда, земята и капитала в резултат, на което се получават икономическите блага. Трудът, земята и капитала е прието да се възприемат като фактори на производството. Всеки един от тях може да бъде разгледан и като комплексен, съдържащ в себе си многобройните ресурси, които се използват в производството. Има и по широки трактовки, към които производствените фактори се включват: енергията, информацията, програмните продукти, технологиите, предприемачеството. Човекът с неговия труд е важен фактор и субект на производството. Трудът е важно неотменимо условие за съществуването и развитието на обществото. Той представлява ценностна дейност на човека за взаимоотнишение на предметите и силите на природата с цел удовлетворяване на човешките потребности. Като такъв, той е изключително качество на човека. Дори и най-съвършенните пчелни килийки нямат в основата си това, което е присъщо на труда, а именно цел, а не инстинкт. Второ – модел на това, което възнамеряваме да направим, мислен или реален.
Средство за постигане на целта – човекът сам се приспособява към своите намерения, усърдия на труда. Трудът не трябва да се утъждествява с работната сила. Трудът е процес на разход на физическа и умствена енерсия, докато работната сила е съвкупност от умствени и физически качества, които правят човек способен за труд. Капиталът е всичко онова, което е продукт на производството, но не се използва за потребление, а за понататъчно производство. От материално веществена точка в него могат да се обособят следните групи: сгради, машини, съоражения и други подобни, които могат продължително време да действат в процеса на производството и прехвърлят стойността си върху стойността на готовия продукт постепенно и на части. Второ – стоковоматериални запаси, незвършено производство, готова продукция и други подобни, които за кратко време се трансформират отново в пари и пренасят наведнъж стойността си. По отношение на първата си съставка/сргади, капиталът се възстановява чрез провеждане на определена амортизационна политика. Върху стойността на дълготрайните активи се начислява амортизация, която се включва при калкулирането на себестойността на продуктите и услугите. След продажбата й възстановените стойности се натрупват в армортизационни фондове, от които става тяхното възстановяване, когато физически напълно се износят. В съвременната икономическа литература като важен фактор на производството се възприема и предприемачеството. В по ранните виждания, например на А.Смит, предприемача се възприема като субект, който сам планира и организира производство. На съвременния етап предприемачеството се разглежда не просто като умение да се организира нещо, а като проява на иконимическо и организирано творчество и новачество.
Предприемаческите функции се отнасят към две основи: ресурсно организационни и творчески. Първите се отнасят до осигуряването на капитала на трудовите, материалните и финансовите ресурси и тяхното съчетаване. Вторият е свързан с преценка на риск, инициативност…..
Средство за постигане на целта – човекът сам се приспособява към своите намерения, усърдия на труда. Трудът не трябва да се утъждествява с работната сила. Трудът е процес на разход на физическа и умствена енерсия, докато работната сила е съвкупност от умствени и физически качества, които правят човек способен за труд. Капиталът е всичко онова, което е продукт на производството, но не се използва за потребление, а за понататъчно производство. От материално веществена точка в него могат да се обособят следните групи: сгради, машини, съоражения и други подобни, които могат продължително време да действат в процеса на производството и прехвърлят стойността си върху стойността на готовия продукт постепенно и на части. Второ – стоковоматериални запаси, незвършено производство, готова продукция и други подобни, които за кратко време се трансформират отново в пари и пренасят наведнъж стойността си. По отношение на първата си съставка/сргади, капиталът се възстановява чрез провеждане на определена амортизационна политика. Върху стойността на дълготрайните активи се начислява амортизация, която се включва при калкулирането на себестойността на продуктите и услугите. След продажбата й възстановените стойности се натрупват в армортизационни фондове, от които става тяхното възстановяване, когато физически напълно се износят. В съвременната икономическа литература като важен фактор на производството се възприема и предприемачеството. В по ранните виждания, например на А.Смит, предприемача се възприема като субект, който сам планира и организира производство. На съвременния етап предприемачеството се разглежда не просто като умение да се организира нещо, а като проява на иконимическо и организирано творчество и новачество.
Предприемаческите функции се отнасят към две основи: ресурсно организационни и творчески. Първите се отнасят до осигуряването на капитала на трудовите, материалните и финансовите ресурси и тяхното съчетаване. Вторият е свързан с преценка на риск, инициативност…..
Следва допълване….
0 коментара:
Публикуване на коментар